Днес ислямът е в нарастваща криза, която не се ограничава в арабските ислямски страни и се премества от Близкия изток в Далечния изток, в Европа. Това каза журналистът Мохамед Халаф по повод новата си книга „Неподчинение. Ислямът и реформаторите“. Премиерата е тази вечер в Централните хали.

Според автора една от основните причини за това преместване е растящият брой бежанци и мигранти. „Те носят недъзите на своята пропити от религиозна догма общества, които в продължение на седем десетилетия бяха унищожавани от собствените си диктаторски режими и са превръщани в експлозиви, заредени с религиозно насилие“, отбеляза той.

Халаф обясни, че е написал книгата си заради новите явления, свързани с агресивния политически ислям. Той е отговорен за стотици кървави терористични атаки, не само в САЩ, Европа и други страни по света, а и в арабските държави, в

Две експозиции и представянето на луксозен двуезичен албум, посветен на творчеството му, ще бъдат организирани в Бургас по повод отбелязването на 100 години от рождението на художника Георги Баев (1924 - 2007), съобщават от пресцентъра на местната администрация. 

Домакини на експозициите, които събират на едно място знакови негови творби от различни периоди, ще са Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" и галерията-музей на негово име.

Очаква се специален гост на откриването в градската галерия да бъде изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев. Там посетителите ще могат да видят над 20 негови живописни творби и 10 графики от фонда на културната институция. В къщата-музей ще бъдат представени картини от личната колекция на семейството на художника.

На място ще се предлага и каталогът, посветен на творчеството на Георги Баев.

Луксозното двуезичн

Времето, което хората в Германия отделят за четене сега, е намаляло с пет минути на ден спрямо последното десетилетие, предаде ДПА, като цитира нов правителствен доклад.

Най-новите данни, които са от 2022 г., сочат, че германците посвещават средно 27 минути на ден в четене на печатни или дигитални издания като книги или вестници, съобщава Федералната статистическа служба на Германия. Това е спад с пет минути спрямо 2012 г.

Хората в Германия обаче остават над четири пъти повече пред телевизорите и в стрийминг платформите - средно по два часа и осем минути. Средното дневно време за гледане на телевизия се е увеличило с четири минути от 2012 г., отчита докладът.

Когато германците четат, предпочитат книги, за което отделят средно по 12 минути на ден, сочат данните. 

Според проучването вестници се четат средно по девет минути на ден. 

Проуч

Пекинското издателство World Affairs Press публикува монографията на чл.-кор. проф. д-р на историческите науки Иван Илчев "Розата на Балканите. История на България". Книгата излиза в навечерието на 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китайската народна република, съобщава пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Книгата беше преведена по искане на Пекинския университет за чужди езици, който подготвя специалисти с български език за нуждите на Китай. Специално в това издание на проф. Илчев са добавени материали за историята на развитието на българо-китайските дипломатически, политически и икономически отношения. Повече от 60 години са минали от последния китайски превод на история на България, която е писана през 1963 г. и е дело на академиците - Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов.

С монографията Иван Илчев п

Аз не мога да разбера такова изкуство, което иска да налага, а не да възбужда. Такова изкуство посяга според мен само на себе си. То не е изкуство… Думите са на белетриста и драматург Петко Юрданов Тодоров.

В писмо до Иван Кирилов от февруари 1900 г. писателят отбелязва, че когато се критикува един писател, трябва да се имат предвид и достойнствата, и недостатъците му. „На критиката задачата е да обобщи, да изтъкне и очертай по-ясно литературния образ на писателя и да разтълкува, според своите разбирания и усещания, всички тъмни особености на известен автор“, пише той.

Димитър Шишманов казва за Петко Ю. Тодоров, че е от оная редица писатели, които са се гордеели с призванието си и не са считали, че е маниачество да се говори за литература. „С дългата брада, с бледния слаб лик, той ми напомняше някой монах от Възраждането, и мен се чинеше, че сл